Анатолий Клещенко Орел сказал Орелът каза

Красимир Георгиев
„ОРЕЛ СКАЗАЛ...”
Анатолий Дмитриевич Клещенко (1921-1974 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОРЕЛЪТ КАЗА

Орелът казал: – По-добре веднъж
червена и гореща кръв да сърбаш,
а не да пощиш старческа немощ,
но да ядеш три века кранти мъртви.

В ответ му гарванът изграчил: – Не!
Успей, без вежди хищни в гнус да виеш,
три века мърша ял, след туй поне
веднъж ти с вража кръв да се напиеш!


Ударения
ОРЕЛЪТ КАЗА

Оре́лът ка́зал: – По́-добре́ веднъ́ж
черве́на и горе́шта кръ́в да съ́рбаш,
а не́ да по́штиш ста́рческа немо́шт,
но да яде́ш три ве́ка кра́нти мъ́ртви.

В отве́т му га́рванът изгра́чил: – Не́!
Успе́й, без ве́жди хи́штни в гну́с да ви́еш,
три ве́ка мъ́рша я́л, след ту́й поне́
веднъ́ж ти с вра́жа кръ́в да се напи́еш!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Клещенко
ОРЕЛ СКАЗАЛ...

Орел сказал, что лучше раз один
Напиться крови алой и горячей,
Чем доживать до старческих седин,
Но триста лет питаться дохлой клячей.

В ответ ему прокаркал ворон: – Нет!
Сумей, не поведя брезгливо бровью,
Питаться мертвичной триста лет,
Чтоб раз напиться вражескою кровью!




---------------
Руският поет, писател и преводач Анатоли Клешченко (Анатолий Дмитриевич Клещенко) е роден на 14 март 1921 г. в с. Поройка, Ярославска област. Учи задочно във филологическия факултет на Ленинградския универитет. Започва да печата поезия през 1937 г., когато е нещатен сътрудник на в. „Смена”. Член е на Съюза на писателите от 1939 г. Превежда поезия от китайски и тибетски език. В началото на 1941 г., когато написва цикъла антисталински стихове „Пей кровь, как цинандали на пирах”, е арестуван с обвинение за тероризъм и антисъветска агитация и осъден на 15 години лишаване от свобода. До 1956 г. прекарва в лагери в  Северен Урал и в Красноярския край. През 1957 г. е реабилитиран. Приживе е автор на 15 книги, между които стихосбирките „Гуси летят на север” (1957 г.), „Добрая зависть” (1958 г.), сборниците с повести и разкази „Избушка под лиственницами” (1957 г.), „Дело прекратить нельзя” (1964 г.), „Сила слабости” (1966 г.), „Плечо пурги” (1966 г.), „Это случилось в тайге” (1969 г.), книгата с преводи „Тибетские народные песни” (1958 г.) и др. Работи като лесничей. Загива на 9 декември 1974 г. в тайгата близо до с. Ключ, Камчатска област.